Bulgarian Bible

Лука 18

Лука

Index

Глава 19

1

 

 След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града. 

 

 


2

 

 И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат, 

 

 


3

 

 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст. 

 

 


4

 

 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине. 

 

 


5

 

 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти. 

 

 


6

 

 И той побърза да слезе, и прие Го с радост. 

 

 


7

 

 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи. 

 

 


8

 

 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно. 

 

 


9

 

 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син. 

 

 


10

 

 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото. 

 

 


11

 

 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви. 

 

 


12

 

 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне. 

 

 


13

 

 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда. 

 

 


14

 

 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас. 

 

 


15

 

 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване. 

 

 


16

 

 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси. 

 

 


17

 

 И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града. 

 

 


18

 

 Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси. 

 

 


19

 

 А рече и на него: Бъди и ти над пет града. 

 

 


20

 

 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа; 

 

 


21

 

 защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял. 

 

 


22

 

 Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял; 

 

 


23

 

 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата? 

 

 


24

 

 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси, 

 

 


25

 

 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!) 

 

 


26

 

 Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. 

 

 


27

 

 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене. 

 

 


28

 

 И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим. 

 

 


29

 

 И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им: 

 

 


30

 

 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте. 

 

 


31

 

 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва. 

 

 


32

 

 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал. 

 

 


33

 

 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето? 

 

 


34

 

 А те казаха: На Господа трябва. 

 

 


35

 

 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса. 

 

 


36

 

 И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя. 

 

 


37

 

 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки: 

 

 


38

 

 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините! 

 

 


39

 

 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си. 

 

 


40

 

 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат. 

 

 


41

 

 И като се приближи и видя града, плака за него и каза: 

 

 


42

 

 Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти. 

 

 


43

 

 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред, 

 

 


44

 

 и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен. 

 

 


45

 

 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им: 

 

 


46

 

 Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп". 

 

 


47

 

 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят; 

 

 


48

 

 но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат. 

 

 


Лука 20

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: