Bulgarian Bible

Марко 4

Марко

Index

Глава 5

1

 

 И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна. 

 

 


1

 

 О И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната. 

 

 


2

 

 И като излезе от ладията, начаса Го срещна от гробищата човек с нечист дух. 

 

 


3

 

 Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига; 

 

 


4

 

 защото много пъти бяха го вързвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти. 

 

 


5

 

 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни. 

 

 


6

 

 А като видя Исуса отдалеч, завтече се и Му се поклони; 

 

 


7

 

 и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи. 

 

 


8

 

 (Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти). 

 

 


9

 

 И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина. 

 

 


11

 

 А там по бърдото пасеше голямо стадо свине. 

 

 


12

 

 И бесовете Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях. 

 

 


13

 

 Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото. 

 

 


14

 

 А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало. 

 

 


15

 

 И като дохождат при Исуса, виждат хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се. 

 

 


16

 

 И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете. 

 

 


17

 

 И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели. 

 

 


18

 

 И когато влизаше в ладията, тоя, който бе по-напред хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него. 

 

 


19

 

 Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за тебе. 

 

 


20

 

 И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха. 

 

 


21

 

 Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото. 

 

 


22

 

 И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му, 

 

 


23

 

 и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее. 

 

 


24

 

 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха. 

 

 


25

 

 И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години, 

 

 


26

 

 и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле, 

 

 


27

 

 като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му. 

 

 


28

 

 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. 

 

 


29

 

 И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта. 

 

 


30

 

 И веднага Исус като усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми? 

 

 


31

 

 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене? 

 

 


32

 

 Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това. 

 

 


33

 

 А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина. 

 

 


34

 

 А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си. 

 

 


35

 

 Докато Той още говореше, дохождат от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя? 

 

 


36

 

 А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай. 

 

 


37

 

 И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Йоан. 

 

 


38

 

 И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и мнозина, които плачеха и пищяха много. 

 

 


39

 

 И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи. 

 

 


40

 

 А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето. 

 

 


41

 

 И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи: Момиче, тебе казвам: Стани. 

 

 


42

 

 И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много. 

 

 


43

 

 И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде. 

 

 


Марко 6

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: