Bulgarian Bible

Псалми 77

Псалми

Index

Глава 78

1

 

 (По слав. 77). Асафово поучение*. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми. 

 

 


2

 

 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността. 

 

 


3

 

 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха, 

 

 


4

 

 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши, 

 

 


5

 

 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си, 

 

 


6

 

 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада. 

 

 


7

 

 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди, 

 

 


8

 

 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога. 

 

 


9

 

 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя. 

 

 


10

 

 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят, 

 

 


11

 

 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа. 

 

 


12

 

 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис 

 

 


13

 

 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада. 

 

 


14

 

 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина. 

 

 


15

 

 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни. 

 

 


16

 

 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки. 

 

 


17

 

 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна. 

 

 


18

 

 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си*, 

 

 


19

 

 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? 

 

 


20

 

 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си? 

 

 


21

 

 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля; 

 

 


22

 

 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави. 

 

 


23

 

 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати, 

 

 


24

 

 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито. 

 

 


25

 

 Всеки ядеше ангелски хляб+; Прати им храна до насита. 

 

 


26

 

 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър. 

 

 


27

 

 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък; 

 

 


28

 

 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им. 

 

 


29

 

 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха. 

 

 


30

 

 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им, 

 

 


31

 

 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля. 

 

 


32

 

 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела. 

 

 


33

 

 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас. 

 

 


34

 

 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно; 

 

 


35

 

 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител. 

 

 


36

 

 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха; 

 

 


37

 

 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му. 

 

 


38

 

 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание; 

 

 


39

 

 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща. 

 

 


40

 

 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна, 

 

 


41

 

 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев! 

 

 


42

 

 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника, 

 

 


43

 

 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис, 

 

 


44

 

 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият; 

 

 


45

 

 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха, 

 

 


46

 

 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци 

 

 


47

 

 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им, 

 

 


48

 

 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии; 

 

 


49

 

 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, - 

 

 


50

 

 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им; 

 

 


51

 

 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама, 

 

 


52

 

 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята, 

 

 


53

 

 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри; 

 

 


54

 

 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби, 

 

 


55

 

 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена. 

 

 


56

 

 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му, 

 

 


57

 

 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък. 

 

 


58

 

 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност. 

 

 


59

 

 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля, 

 

 


60

 

 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците, 

 

 


61

 

 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка. 

 

 


62

 

 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си. 

 

 


63

 

 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни. 

 

 


64

 

 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха. 

 

 


65

 

 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика; 

 

 


66

 

 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване. 

 

 


67

 

 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра; 

 

 


68

 

 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби. 

 

 


69

 

 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги. 

 

 


70

 

 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците; 

 

 


71

 

 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля. 

 

 


72

 

 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си. 

 

 


Псалми 79

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: