Bulgarian Bible

Битие 30

Битие

Index

Глава 31

1

 

 А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство. 

 

 


2

 

 И ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди. 

 

 


3

 

 А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе. 

 

 


4

 

 Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му; 

 

 


5

 

 и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене. 

 

 


6

 

 А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви. 

 

 


7

 

 Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости. 

 

 


8

 

 Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата; тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата; тогава цялото стадо раждаше шарени. 

 

 


9

 

 Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене. 

 

 


10

 

 И едно време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви. 

 

 


11

 

 И ангел Божий ми рече в съня: Якове. И аз отговорих: Ето ме. 

 

 


12

 

 И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван. 

 

 


13

 

 Аз Съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си. 

 

 


14

 

 Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом? 

 

 


15

 

 Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари? 

 

 


16

 

 Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал. 

 

 


17

 

 Тогава Яков стана и тури децата си и жените на камилите. 

 

 


18

 

 И подкара всичкия си добитък и целия си имот, що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаак. 

 

 


19

 

 А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си. 

 

 


20

 

 И тъй, Яков побягна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива. 

 

 


21

 

 Побягна с целия си имот, стана та премина Ефрат* и отправи се към Галаадската поляна. 

 

 


22

 

 А на третия ден известиха на Лавана, че Яков побягнал. 

 

 


23

 

 Тогава Лаван , като взе със себе си братята си, гони го седем дни+ и го стигна на Галаадската поляна. 

 

 


24

 

 Но Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро. 

 

 


25

 

 И така, Лаван стигна Якова. Яков беше разпънал шатъра си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята на Галаадската поляна. 

 

 


26

 

 И Лаван рече на Якова: Що стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с нож запленени? 

 

 


27

 

 Защо се скри, за да бягаш; и ме измами, а не ми яви, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи, 

 

 


28

 

 нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си сторил това без да мислиш. 

 

 


29

 

 Ръката ми е доволно силна да ви напакости, но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро. 

 

 


30

 

 И сега вече си тръгнал, понеже ти е много домъчняло за Бащиния ти дом; обаче , защо си откраднал боговете ми? 

 

 


31

 

 А Яков в отговор каза на Лавана: Побягнах , понеже се уплаших; защото си рекох: Да не би да ми отнемеш на сила дъщерите си. 

 

 


32

 

 У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай, какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги бе откраднала). 

 

 


33

 

 И тъй, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери боговете . Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра. 

 

 


34

 

 А Рахил беше взела домашните идоли, турила ги в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван пипаше из цялата шатра, но не ги намери. 

 

 


35

 

 И Рахил рече на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, дето не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И там той търси, но не намери идолите. 

 

 


36

 

 Тогава Яков се разсърди и скара се с Лавана. Яков проговори и каза на Лавана: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, та си се затекъл подир мене толкоз разпалено? 

 

 


37

 

 Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя, и нека отсъдят между двама ни. 

 

 


38

 

 Двадесет години вече съм бил при тебе; овците ти и козите ти не се изяловиха; и овните на стадото ти не изядох. 

 

 


39

 

 Разкъсано от звяр не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше откраднотото , било че се открадне деня или нощя. 

 

 


40

 

 Ето как беше с мене: деня пекът ме изнуряваше, а нощя - мразът, и сънят бягаше от очите ми. 

 

 


41

 

 Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овците ти; и ти десет пъти променя заплатата ми. 

 

 


42

 

 Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраама, Страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми, и те изобличи нощес. 

 

 


43

 

 А Лаван в отговор рече на Якова: Тия дъщери са мои дъщери и децата са мои деца, и стадата са мои стада, всичко що виждаш е мое; и какво да сторя днес на тия мои дъщери или на децата, които са народили? 

 

 


44

 

 Но сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе. 

 

 


45

 

 Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб. 

 

 


46

 

 Още Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни та направиха грамада; и ядоха там край грамадата. 

 

 


47

 

 Лаван я нарече Иегар Сахадута*, а Яков я нарече Галаад. 

 

 


48

 

 И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад+ 

 

 


49

 

 и Масфа§, защото думаше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг. 

 

 


50

 

 Ако се обхождаш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой човек с нас за свидетел ; но виж, Бог е свидетел между мене и тебе. 

 

 


51

 

 Лаван още каза на Якова: Гледай тая грамада и гледай стълба, който изправих между мене и тебе, 

 

 


52

 

 тая грамада да бъде свидетел и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене, за зло. 

 

 


53

 

 Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака. 

 

 


54

 

 Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб; и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната. 

 

 


55

 

 И на утринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, та се върна в своето място. 

 

 


Битие 32

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: